Най-новата книга на папа Йоан-Павел ||

Приемете кръста и не се страхувайте”, това са едни от основните послания в токущо излязлата книга на папа Йоан Павел ІІ “Ставайте да вървим”. Книгата излезе на 18 май рождения ден на Светия Отец едновременно на италиански, полски, испански и немски език. Написана е от август до октомври 2003 г. и разказва за периода , когато папата е епископ в Полша.“Ставайте да вървим" е призивът , който Исус отправя в евангелието от Марко към учениците в Гетсиманската градина. Това подканване предрича миговете на изпитание и големи усилия, които Учителят ще преживее заради вярата. Тези свои моменти на скръб, но и на радост и щастие по времето когато е епископ в Краков до избирането му за папа разказва в книгата си Йоан Павел ІІ. Тя е смесица между разкази за важни събития и хора минали през живота на тогавашния епископ Карол Войтила разсъждения и препоръки към всички верни. Сякаш папата седи до теб и ти разказва една част от живота си.“Ставайте да вървим" говори много и за ситуцията в Полша от 1958 до 1978г. за проблемите на Църквата и за нейната борба с комунизма. Папата си спомня избирането му за епископ : “Бях във влака за Олщин с една група любители на кану. Искахме да стигнем до река Лина, беше юли месец. Казах им, че след малко ще трябва да оставя кануто, защото примасът ме вика. Когато кардинал Вишински ми съобщи, че папата ме е провъзгласил за епископ му казах , че съм твърде млад, само на 38 г. ,но той отвърна,”Това е слабост, от която скоро ще се освободите”. По нататък Йоан Павел || се спира на своята епископска дейност като особено внимание обръща на посещенията в енориите. "Постоянна моя грижа беше да поддържам личен характер в отношенията ми с хората. Всеки човек е отделна вселена. Винаги съм се водил от това убеждение, но то не нещо на което можеш да се научиш. Просто трябва да го имаш, да ти идва отвътре. Особено ценях посещенията в енориите. Много ми харесваха, защото ми даваха възможност да влизам в директен контакт с хората". Борбата за Църквата е тежка в онези времена, но монс.Войтила не се предава и полага всички възможни усилия. Ето какво пише: ” Според проекта на властите Нова Хута трябвяше да бъде един образцов социалистически квартал, т.е. лишен от всякяви връзки с Църквата. Въпреки това не можехме да забравим, че онези хора пристигнали там, в търсене на работа, не смятаха да се отказват от католическите си корени. Накрая битката бе спечелена, но с цената на изтощителна война на нерви. С благодарност и възхищение мисля за всички енорийски свещеници, които тогава построиха църкви в Полша, за всички строители на църкви във всяка част на света. Винаге съм се опитвал да ги подкрепям”.

“Децата и младежите” винаге са били близо до сърцето на Карол Войтила. Той разказва с особена обич за срещите си с младежите от Оазис. :“Много се привързах към това движжение, което се опитах да подпомогна по всякакъв начин. Трябва да се отделя специално място на децата и младежите. По време на посещенията ми в енориите и на тези, които извършвам тук в Рим, винаги търсех и продължавам да търся време за срещас децата и никога не престанах да призовавам свещениците да дават щедро от своето време за изповед. Винаги съм бил убеден, че без молитва няма да можем да възпитаваме добре децата. Като епископ се опитах да окуража семействата и енорийските общности да създадат у младежите желанието да срещнат Бога в своите молитви.”

Въпреки физическата си слабост папата ни призовава да бъдем смели.Той твърди,че “Не може да се обръща гръб на истината , да престанем да я известяваме, да я крием, дори да става дума за трудна истина, заради която получаваме преследвания, и която ни кара дори да проливаме кръвта си, както направи и самият Христос. Със сигурност ще имаме изпитания. В това вяма нищо странно, то е част от живота на вярата. Понякога изпитанията са леки, понякога много тежки или даже драматични. В изпитанието може да се чувстваме сами, но Божията благодат винаги побеждава и никога не ни оставя. Затова можем да сме сигурни, че успешно ще преодолеем всяко изпитание, дори и най-тежкото. Хората винаги са имали нужда от примери, които да следват, и имат нужда от това най вече днес , в нашето време, изложено на промени и противоречиви влияния.”

Накрая Папата призовава всеки от нас да тръгне след Христос и да му се довери. “Той ще ни придружава по пътя, до целта, която само Той познава”.

"Ставайте , да вървим" е четвъртата книга на Папата. През 1994 - та Виторио Месори публикува книга -интервю с Карол Войтила със заглавието "Да прекрачим прага на надеждата". Две години по-късно по случай 50 годишния свещенически юбилей на Папата излезе и книгата "дар и тайнство", а през март миналата година излезе и поезията на Йоан Павел ІІ под заглавие "римски Триптих".